Знаете ли кой е Цветан Лазаров, в Пловдив има кръстена улица на него
Бележита за българското самолетостроене е 1896 година. Тогава се ражда Асен Йорданов - основателят на първия роден аероплан. През същата година на бял свят се появява и днешният пропуснат талант - Цветан Лазаров. Той прави най-вече структури на български летателни апарати (общо 13), измежду които е и първият наш пътнически аероплан. И остава в историята като втория татко на българската авиация.
Лазаров е роден в Плевен и там приключва гимназиалното си образование. Още като възпитаник през 1913 година прави сполучлив опит да построи аероплан безмоторник, т.е. искрата към неговия професионален път е запалена.
Но същински Лазаров се влюбва в небето през Балканската война, когато се записва доброволец в Първо аеропланно поделение в Свиленград. Там работи като монтьор край летището в Мустафа паша, както тогава е наричано обитаемото място в непосредствена непосредственост до границата с Турция, написа.
След многочислени писма, в които плевенчанинът моли да бъде изместен от картечна рота в авиацията, фантазията му бива изпълнена. Записва се да учи в аеропланното учебно заведение в Божурище. Но полетът му е прекършен - безусловно и преносно. На службата му като авиатор е комплициран край през 1920 година от Ньойския кротичък контракт, който оставя страната ни на процедура без авиация.
През 1922 година отпътува за Берлин, където приключва цялостния инженерен курс по машиностроене и самолетостроене. Лазаров желае да практикува в чужбина, само че за положително или неприятно не съумява и се завръща в България, където стартира работа в градивния отдел на Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище.
В идващите години инж. Цветан Лазаров създава първия си план за двуместен образователен аероплан " ДАР-6 " ( " ЛАЗ-1 " ). За времето си тази машина има по-добри качества, в сравнение с задграничните аналози - такова е мнението на летците изпитатели, за това свидетелстват и отзивите в задграничния щемпел. Летателното средство има идентични и взаимозаменяеми полукрила - решение, което го отличава от останалите модели и улеснява производството и ремонтните действия. Но транспортното средство по този начин и не влиза в серийно произвеждане.
През 1932 година Лазаров за малко е назначен като механически шеф на българско-италианската самолетна фабрика " Български Капрони " в Казанлък. Там той конструира учебно-тренировъчния аероплан КБ-3 " Чучулига-1 " и усъвършенстваната структура на аероплан КБ2-А, който даже влиза в серийно произвеждане.
Четири години по-късно Лазаров се завръща в Божурище, където оглавява конструкторския отдел и триумфите му стартират да получават други измерения. На основа на структурата си на ДАР-6 и заимстване от структурите на немски самолети българският инженер основава ДАР-9 " Сингер ". Моделът е пуснат за серийно произвеждане през 1941 година, като са основани общо 42 броя.
Междувременно Лазаров приключва разработка на военен разследващ аероплан " ЛАЗ-3 ", чийто тествания през 1942 година завършват с триумф. Последният модел, конструиран във фабриката на военното летище в Божурище, е " ДАР-10А ".
Неизбежни са сравненията сред Асен Йорданов и Цветан Лазаров. Докато Йорданов прави достиженията си зад граница, то вторият твори в България. Йорданов е първият, само че Лазаров е най-продуктивният.
Най-големият триумф за плевенчанина настава след Втората международна война. През 1946 година югославското Министерство на националната защита афишира конкурс за образователен аероплан, на който инж. Лазаров се показва с новия си едноплащен аероплан " ЛАЗ-7 ". Той приключва въздушното возило единствено за 40 дни и печели второ място. Конструкцията, с която взе участие България, носи буквите на основателя - " ЛАЗ-7 ", като по поръчка на Югославия са създадени два прототипа ( " ЛАЗ-7-1 " и " ЛАЗ-7-2 " ).
Две години по-късно основава " ЛАЗ-8 " - лек пътнически четириместен аероплан. Това е първият български пътнически аероплан с 4 места, който минава сполучливо летателните проби и на 1 май 1949 година прелита над провеждащата се манифестация.
В тези времена в Държавната политехника се основава компетентност " Самолетостроене ", а инж. Цветан Лазаров е определен за професор и завеждащ катедрата. При него сполучливо приключват образованието си 127 аероинженери. Лазаров е и първият, който слага основите на научните аеродинамични проучвания в България.
Периодът му в ловешката самолетна фабрика (1941-1954 г.) е най-плодотворният за инж. Лазаров. С него е обвързвано проектирането и производството на упоменатите самолети " ЛАЗ ". Пикът са 150-те " ЛАЗ 7-М " с нов мотор, останали в историята като последните серийно създадени самолети в България.
През последните години от живота си той работи интензивно върху едноместен подготвителен аероплан " ЛАЗ-12 " и хеликоптер " ЛАЗ 10 Х ". Професорът умира, преди да успее да приключи плана си за " ЛАЗ-14 " - първия образователен аероплан с реактивен мотор.
До последния си мирис на 13 януари 1961 година Цветан Лазаров не съумява да види повече аероплан, конструиран в България. За високите му достижения в региона на авиацията получава най-високи държавни оценки.
Против е машините му да са бомбардировачи
Когато е шеф във фабриката в Ловеч, Лазаров е срещу дилемите, които му разпореждат от Военновъздушните сили. Униформените желаят да трансформира образователните самолети ЛАЗ в бойни машини, предопределени за бомбардиране, само че той не е склонен.
" На мен ми бе обещано задание да направя образователен аероплан. Направих го. След това желаеха да му сложа две картечници. Сложих му ги. Под крилото инсталирах и бомбоносач за 100-килограмови бомби. Поискаха да съоръжавам самолета за нощно хвърчене. Оборудвах го. Ако ми бяха споделили да му сложа звънче, и това щях да му сложа. Но това към този момент не е аероплан за образование на летци ", споделя авиоинженерът.
Спор за кода LZ
Използването на " ЛАЗ " за име на самолетите поражда разногласия.
Някои хора не са съгласни да се употребява част от семейството единствено на един човек, защото машините се сглобяват от екипи от повече хора.
Непотвърдена информация гласи, че кодът LZ (повиквателните знаци на радиостанции и репортери, които излъчват от България или са ситуирани на български кораби, самолети и други транспортни средства) е в чест на Лазаров. Но друга версия гласи, че LZ e абревиатура от буквите на българския водач Лазар Цанев.
Лазаров е роден в Плевен и там приключва гимназиалното си образование. Още като възпитаник през 1913 година прави сполучлив опит да построи аероплан безмоторник, т.е. искрата към неговия професионален път е запалена.
Но същински Лазаров се влюбва в небето през Балканската война, когато се записва доброволец в Първо аеропланно поделение в Свиленград. Там работи като монтьор край летището в Мустафа паша, както тогава е наричано обитаемото място в непосредствена непосредственост до границата с Турция, написа.
След многочислени писма, в които плевенчанинът моли да бъде изместен от картечна рота в авиацията, фантазията му бива изпълнена. Записва се да учи в аеропланното учебно заведение в Божурище. Но полетът му е прекършен - безусловно и преносно. На службата му като авиатор е комплициран край през 1920 година от Ньойския кротичък контракт, който оставя страната ни на процедура без авиация.
През 1922 година отпътува за Берлин, където приключва цялостния инженерен курс по машиностроене и самолетостроене. Лазаров желае да практикува в чужбина, само че за положително или неприятно не съумява и се завръща в България, където стартира работа в градивния отдел на Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище.
В идващите години инж. Цветан Лазаров създава първия си план за двуместен образователен аероплан " ДАР-6 " ( " ЛАЗ-1 " ). За времето си тази машина има по-добри качества, в сравнение с задграничните аналози - такова е мнението на летците изпитатели, за това свидетелстват и отзивите в задграничния щемпел. Летателното средство има идентични и взаимозаменяеми полукрила - решение, което го отличава от останалите модели и улеснява производството и ремонтните действия. Но транспортното средство по този начин и не влиза в серийно произвеждане.
През 1932 година Лазаров за малко е назначен като механически шеф на българско-италианската самолетна фабрика " Български Капрони " в Казанлък. Там той конструира учебно-тренировъчния аероплан КБ-3 " Чучулига-1 " и усъвършенстваната структура на аероплан КБ2-А, който даже влиза в серийно произвеждане.
Четири години по-късно Лазаров се завръща в Божурище, където оглавява конструкторския отдел и триумфите му стартират да получават други измерения. На основа на структурата си на ДАР-6 и заимстване от структурите на немски самолети българският инженер основава ДАР-9 " Сингер ". Моделът е пуснат за серийно произвеждане през 1941 година, като са основани общо 42 броя.
Междувременно Лазаров приключва разработка на военен разследващ аероплан " ЛАЗ-3 ", чийто тествания през 1942 година завършват с триумф. Последният модел, конструиран във фабриката на военното летище в Божурище, е " ДАР-10А ".
Неизбежни са сравненията сред Асен Йорданов и Цветан Лазаров. Докато Йорданов прави достиженията си зад граница, то вторият твори в България. Йорданов е първият, само че Лазаров е най-продуктивният.
Най-големият триумф за плевенчанина настава след Втората международна война. През 1946 година югославското Министерство на националната защита афишира конкурс за образователен аероплан, на който инж. Лазаров се показва с новия си едноплащен аероплан " ЛАЗ-7 ". Той приключва въздушното возило единствено за 40 дни и печели второ място. Конструкцията, с която взе участие България, носи буквите на основателя - " ЛАЗ-7 ", като по поръчка на Югославия са създадени два прототипа ( " ЛАЗ-7-1 " и " ЛАЗ-7-2 " ).
Две години по-късно основава " ЛАЗ-8 " - лек пътнически четириместен аероплан. Това е първият български пътнически аероплан с 4 места, който минава сполучливо летателните проби и на 1 май 1949 година прелита над провеждащата се манифестация.
В тези времена в Държавната политехника се основава компетентност " Самолетостроене ", а инж. Цветан Лазаров е определен за професор и завеждащ катедрата. При него сполучливо приключват образованието си 127 аероинженери. Лазаров е и първият, който слага основите на научните аеродинамични проучвания в България.
Периодът му в ловешката самолетна фабрика (1941-1954 г.) е най-плодотворният за инж. Лазаров. С него е обвързвано проектирането и производството на упоменатите самолети " ЛАЗ ". Пикът са 150-те " ЛАЗ 7-М " с нов мотор, останали в историята като последните серийно създадени самолети в България.
През последните години от живота си той работи интензивно върху едноместен подготвителен аероплан " ЛАЗ-12 " и хеликоптер " ЛАЗ 10 Х ". Професорът умира, преди да успее да приключи плана си за " ЛАЗ-14 " - първия образователен аероплан с реактивен мотор.
До последния си мирис на 13 януари 1961 година Цветан Лазаров не съумява да види повече аероплан, конструиран в България. За високите му достижения в региона на авиацията получава най-високи държавни оценки.
Против е машините му да са бомбардировачи
Когато е шеф във фабриката в Ловеч, Лазаров е срещу дилемите, които му разпореждат от Военновъздушните сили. Униформените желаят да трансформира образователните самолети ЛАЗ в бойни машини, предопределени за бомбардиране, само че той не е склонен.
" На мен ми бе обещано задание да направя образователен аероплан. Направих го. След това желаеха да му сложа две картечници. Сложих му ги. Под крилото инсталирах и бомбоносач за 100-килограмови бомби. Поискаха да съоръжавам самолета за нощно хвърчене. Оборудвах го. Ако ми бяха споделили да му сложа звънче, и това щях да му сложа. Но това към този момент не е аероплан за образование на летци ", споделя авиоинженерът.
Спор за кода LZ
Използването на " ЛАЗ " за име на самолетите поражда разногласия.
Някои хора не са съгласни да се употребява част от семейството единствено на един човек, защото машините се сглобяват от екипи от повече хора.
Непотвърдена информация гласи, че кодът LZ (повиквателните знаци на радиостанции и репортери, които излъчват от България или са ситуирани на български кораби, самолети и други транспортни средства) е в чест на Лазаров. Но друга версия гласи, че LZ e абревиатура от буквите на българския водач Лазар Цанев.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ